Определение

Понятието фрустрация има лат. произход - frustration - измама напразно очакване неуспех.

Психоаналитичен термин означаващ пречка за удовлетворение на либидото.

Понятието е въведено в началото на миналия век от R.Rozenzweig и означава всички неправилни начини на взаимоотношения в семейството, които пречат за задоволяване на основните нагони и афективни нужди на детето.

Макар и надценявана от западните автори фрустрацията е един от съществените моменти, водещи до психични разстройства у детето, а от там и при зрелия индивид. От гледна точка на психоанализата фрустрацията в общи линии разкрива липсата на увледотворение от действителността.

На следващата таблица /по Н. Маджирова 2004/ ще представя накратко най- разпростаранените и характерни фрустриращи форми на поведение в семейството .

Някои говорят за външна фрустрацията за разлика от импулсите насочени в несъзнаваното , а също и в съзнаваното.

Вътрешната фрустрация означава контрол на несъзнаваните импулси, намиращи се в подсъзнанието, главно в суперегото.

Личностово разстройство

Разстройство, при което ниско адаптивните личностови модели на възприятие, мислене, чувства и поведение причиняват стрес на личността или правят невъзможно установяването и поддържането на удовлетворяващи отношения с другите. Този не-гъвкав начин на общуване често остава непроменящ се въпреки възрастта, различното обкръжение и прилаганите медикаменти и често причинява сериозни дефицити на страдащите индивиди.

В своето многообразие разглежданата патология има две гранични видови форми на проявление, а това са множествено личностово разстройство и гранично личностово разстройство, нека обърнем внимание и на тях.